разпети

Речник на българския език

1. разпѐти прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

и разпети, разпета и разпета, разпето и разпето, мн. разпети и разпети, прил. Който се отнася до разпятие, разпъване.
Разпети петък. — Петъкът, в който е станало разпъването на Исус Христос, и всеки петък преди Великден.

Грешни изписвания (3)

  • разпете
  • ръзпете
  • ръзпети

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-пе-ти
непълен член раз-пе-тия
пълен член раз-пе-ти-ят
ж. р. раз-пе-та
членувано раз-пе-та-та
ср. р. раз-пе-то
членувано раз-пе-то-то
мн. ч. раз-пе-ти
членувано раз-пе-ти-те

2. разпети — мин. страд. прич. мн. ч.

разпети е производна форма на разпея (мин. страд. прич. мн. ч.).