разпетите

Речник на българския език

1. разпетите — мн. ч. членувано

разпетите е производна форма на разпети (мн. ч. членувано).

2. разпетите — мин. страд. прич. мн. ч. членувано

разпетите е производна форма на разпея (мин. страд. прич. мн. ч. членувано).