разкрещявам

Речник на българския език

разкрещявам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разкрештъвам
  • разкрештявам
  • разкрещъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-к-ре-щя-вам раз-к-ре-щя-ва-ме
2 лице раз-к-ре-щя-ваш раз-к-ре-щя-ва-те
3 лице раз-к-ре-щя-ва раз-к-ре-щя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-к-ре-щя-вах раз-к-ре-щя-вах-ме
2 лице раз-к-ре-щя-ва раз-к-ре-щя-вах-те
3 лице раз-к-ре-щя-ва раз-к-ре-щя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-к-ре-щя-вах раз-к-ре-щя-вах-ме
2 лице раз-к-ре-щя-ва-ше раз-к-ре-щя-вах-те
3 лице раз-к-ре-щя-ва-ше раз-к-ре-щя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкрещявал съм разкрещявала съм разкрещявало съм разкрещявали сме
2 лице разкрещявал си разкрещявала си разкрещявало си разкрещявали сте
3 лице разкрещявал е разкрещявала е разкрещявало е разкрещявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разкрещявал бях разкрещявала бях разкрещявало бяхме разкрещявали
2 лице беше разкрещявал беше разкрещявала беше разкрещявало бяхте разкрещявали
3 лице беше разкрещявал беше разкрещявала беше разкрещявало бяха разкрещявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разкрещявам ще разкрещяваме
2 лице ще разкрещяваш ще разкрещявате
3 лице ще разкрещява ще разкрещяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разкрещявал ще съм разкрещявала ще съм разкрещявало ще сме разкрещявали
2 лице ще си разкрещявал ще си разкрещявала ще си разкрещявало ще сте разкрещявали
3 лице ще е разкрещявал ще е разкрещявала ще е разкрещявало ще са разкрещявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разкрещявам щяхме да разкрещяваме
2 лице щеше да разкрещяваш щяхте да разкрещявате
3 лице щеше да разкрещява щяха да разкрещяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разкрещявал щях да съм разкрещявала щях да съм разкрещявало щяхме да сме разкрещявали
2 лице щеше да си разкрещявал щеше да си разкрещявала щеше да си разкрещявало щяхте да сте разкрещявали
3 лице щеше да е разкрещявал щеше да е разкрещявала щеше да е разкрещявало щяха да са разкрещявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкрещявал съм разкрещявала съм разкрещявало съм разкрещявали сме
2 лице разкрещявал си разкрещявала си разкрещявало си разкрещявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкрещявал съм разкрещявала съм разкрещявало съм разкрещявали сме
2 лице разкрещявал си разкрещявала си разкрещявало си разкрещявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разкрещявал била съм разкрещявала било съм разкрещявало били сме разкрещявали
2 лице бил си разкрещявал била си разкрещявала било си разкрещявало били сте разкрещявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разкрещявам щяла съм да разкрещявам щяло съм да разкрещявам щели сме да разкрещяваме
2 лице щял си да разкрещяваш щяла си да разкрещяваш щяло си да разкрещяваш щели сте да разкрещявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разкрещявал щяла съм да съм разкрещявала щяло съм да съм разкрещявало щели сме да сме разкрещявали
2 лице щял си да си разкрещявал щяла си да си разкрещявала щяло си да си разкрещявало щели сте да сте разкрещявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разкрещявал бих разкрещявала бих разкрещявало бихме разкрещявали
2 лице би разкрещявал би разкрещявала би разкрещявало бихте разкрещявали
3 лице би разкрещявал би разкрещявала би разкрещявало биха разкрещявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-к-ре-щя-вай раз-к-ре-щя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-к-ре-щя-вал
непълен член раз-к-ре-щя-ва-лия
пълен член раз-к-ре-щя-ва-ли-ят
женски род раз-к-ре-щя-ва-ла
членувано раз-к-ре-щя-ва-ла-та
среден род раз-к-ре-щя-ва-ло
членувано раз-к-ре-щя-ва-ло-то
множествено число раз-к-ре-щя-ва-ли
членувано раз-к-ре-щя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-к-ре-щя-вал
женски род раз-к-ре-щя-ва-ла
среден род раз-к-ре-щя-ва-ло
множествено число раз-к-ре-щя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-к-ре-щя-ващ
непълен член раз-к-ре-щя-ва-щия
пълен член раз-к-ре-щя-ва-щи-ят
женски род раз-к-ре-щя-ва-ща
членувано раз-к-ре-щя-ва-ща-та
среден род раз-к-ре-щя-ва-що
членувано раз-к-ре-щя-ва-що-то
множествено число раз-к-ре-щя-ва-щи
членувано раз-к-ре-щя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-к-ре-щя-вай-ки