разкрещявала

Речник на българския език

1. разкрещявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разкрещявала е производна форма на разкрещявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разкрещявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разкрещявала е производна форма на разкрещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разкрещявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разкрещявала е производна форма на разкрещявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разкрещявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разкрещявала е производна форма на разкрещявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).