разединен

Речник на българския език

1. разединѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

разединена, разединено, мн. разединени, прил. Който не е единен. Разединена страна.същ. разединеност, разединеността, ж.

Грешни изписвания (7)

  • разеденен
  • разиденен
  • разидинен
  • ръзеденен
  • ръзединен
  • ръзиденен
  • ръзидинен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ра-зе-ди-нен
непълен член ра-зе-ди-не-ния
пълен член ра-зе-ди-не-ни-ят
ж. р. ра-зе-ди-не-на
членувано ра-зе-ди-не-на-та
ср. р. ра-зе-ди-не-но
членувано ра-зе-ди-не-но-то
мн. ч. ра-зе-ди-не-ни
членувано ра-зе-ди-не-ни-те

2. разединен — мин. страд. прич. м. р.

разединен е производна форма на разединя (мин. страд. прич. м. р.).