раздран

Речник на българския език

1. раздра̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

раздрана, раздрано, мн. раздрани, прил. Разкъсан чрез дране. Раздрани дрехи.

Грешни изписвания (1)

  • ръздран

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-д-ран
непълен член раз-д-ра-ния
пълен член раз-д-ра-ни-ят
ж. р. раз-д-ра-на
членувано раз-д-ра-на-та
ср. р. раз-д-ра-но
членувано раз-д-ра-но-то
мн. ч. раз-д-ра-ни
членувано раз-д-ра-ни-те

2. раздран — мин. страд. прич. м. р.

раздран е производна форма на раздера (мин. страд. прич. м. р.).