изпокъсан

Речник на българския език

1. изпокъсан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • испокъсан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-по-къ-сан
непълен член из-по-къ-са-ния
пълен член из-по-къ-са-ни-ят
ж. р. из-по-къ-са-на
членувано из-по-къ-са-на-та
ср. р. из-по-къ-са-но
членувано из-по-къ-са-но-то
мн. ч. из-по-къ-са-ни
членувано из-по-къ-са-ни-те

2. изпокъсан — мин. страд. прич. м. р.

изпокъсан е производна форма на изпокъсам (мин. страд. прич. м. р.).