разгово̀рник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. разговорници, (два) разговорника, м. Книга, която се използва при общуване на чужд език и която съдържа разговорни фрази или цели тематични микродиалози.
Грешни изписвания (7)
- разговорнек
- разгуворнек
- разгуворник
- ръзговорнек
- ръзговорник
- ръзгуворнек
- ръзгуворник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | раз-го-вор-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | раз-го-вор-ни-ка | |
| пълен член | раз-го-вор-ни-кът | |
| мн.ч. | раз-го-вор-ни-ци | |
| членувано | раз-го-вор-ни-ци-те | |
| бройна форма | раз-го-вор-ни-ка | |
| звателна форма | — | |