разгащя

Речник на българския език

разга̀щя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

разгащиш, мин. св. разгащих, мин. прич. разгащил, св.вж. разгащвам.

Грешни изписвания (4)

  • разгаштъ
  • разгаштя
  • разгащъ
  • ръзгащя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-га-щя раз-га-щим
2 лице раз-га-щиш раз-га-щи-те
3 лице раз-га-щи раз-га-щят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-га-щих раз-га-щих-ме
2 лице раз-га-щи раз-га-щих-те
3 лице раз-га-щи раз-га-щи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-га-щех раз-га-щех-ме
2 лице раз-га-ще-ше раз-га-щех-те
3 лице раз-га-ще-ше раз-га-ще-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разгащил съм разгащила съм разгащило съм разгащили сме
2 лице разгащил си разгащила си разгащило си разгащили сте
3 лице разгащил е разгащила е разгащило е разгащили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разгащил бях разгащила бях разгащило бяхме разгащили
2 лице беше разгащил беше разгащила беше разгащило бяхте разгащили
3 лице беше разгащил беше разгащила беше разгащило бяха разгащили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разгащя ще разгащим
2 лице ще разгащиш ще разгащите
3 лице ще разгащи ще разгащят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разгащил ще съм разгащила ще съм разгащило ще сме разгащили
2 лице ще си разгащил ще си разгащила ще си разгащило ще сте разгащили
3 лице ще е разгащил ще е разгащила ще е разгащило ще са разгащили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разгащя щяхме да разгащим
2 лице щеше да разгащиш щяхте да разгащите
3 лице щеше да разгащи щяха да разгащят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разгащил щях да съм разгащила щях да съм разгащило щяхме да сме разгащили
2 лице щеше да си разгащил щеше да си разгащила щеше да си разгащило щяхте да сте разгащили
3 лице щеше да е разгащил щеше да е разгащила щеше да е разгащило щяха да са разгащили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разгащел съм разгащела съм разгащело съм разгащели сме
2 лице разгащел си разгащела си разгащело си разгащели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разгащил съм разгащила съм разгащило съм разгащили сме
2 лице разгащил си разгащила си разгащило си разгащили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разгащил била съм разгащила било съм разгащило били сме разгащили
2 лице бил си разгащил била си разгащила било си разгащило били сте разгащили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разгащя щяла съм да разгащя щяло съм да разгащя щели сме да разгащим
2 лице щял си да разгащиш щяла си да разгащиш щяло си да разгащиш щели сте да разгащите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разгащил щяла съм да съм разгащила щяло съм да съм разгащило щели сме да сме разгащили
2 лице щял си да си разгащил щяла си да си разгащила щяло си да си разгащило щели сте да сте разгащили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разгащил бих разгащила бих разгащило бихме разгащили
2 лице би разгащил би разгащила би разгащило бихте разгащили
3 лице би разгащил би разгащила би разгащило биха разгащили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-га-щи раз-га-ще-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-га-щен
непълен член раз-га-ще-ния
пълен член раз-га-ще-ни-ят
женски род раз-га-ще-на
членувано раз-га-ще-на-та
среден род раз-га-ще-но
членувано раз-га-ще-но-то
множествено число раз-га-ще-ни
членувано раз-га-ще-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-га-щил
непълен член раз-га-щи-лия
пълен член раз-га-щи-ли-ят
женски род раз-га-щи-ла
членувано раз-га-щи-ла-та
среден род раз-га-щи-ло
членувано раз-га-щи-ло-то
множествено число раз-га-щи-ли
членувано раз-га-щи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-га-щел
женски род раз-га-ще-ла
среден род раз-га-ще-ло
множествено число раз-га-ще-ли