разгащил

Речник на българския език

1. разгащил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгащил е производна форма на разгащя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разгащил — мин. деят. св. прич. м. р.

разгащил е производна форма на разгащя (мин. деят. св. прич. м. р.).