развъдя

Речник на българския език

развъ̀дя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

развъдиш, мин. св. развъдих, мин. прич. развъдил, св.вж. развъждам.

Грешни изписвания (2)

  • развъдъ
  • ръзвъдя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-въ-дя раз-въ-дим
2 лице раз-въ-диш раз-въ-ди-те
3 лице раз-въ-ди раз-въ-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-въ-дих раз-въ-дих-ме
2 лице раз-въ-ди раз-въ-дих-те
3 лице раз-въ-ди раз-въ-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-въ-дех раз-въ-дех-ме
2 лице раз-въ-де-ше раз-въ-дех-те
3 лице раз-въ-де-ше раз-въ-де-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развъдил съм развъдила съм развъдило съм развъдили сме
2 лице развъдил си развъдила си развъдило си развъдили сте
3 лице развъдил е развъдила е развъдило е развъдили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях развъдил бях развъдила бях развъдило бяхме развъдили
2 лице беше развъдил беше развъдила беше развъдило бяхте развъдили
3 лице беше развъдил беше развъдила беше развъдило бяха развъдили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще развъдя ще развъдим
2 лице ще развъдиш ще развъдите
3 лице ще развъди ще развъдят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм развъдил ще съм развъдила ще съм развъдило ще сме развъдили
2 лице ще си развъдил ще си развъдила ще си развъдило ще сте развъдили
3 лице ще е развъдил ще е развъдила ще е развъдило ще са развъдили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да развъдя щяхме да развъдим
2 лице щеше да развъдиш щяхте да развъдите
3 лице щеше да развъди щяха да развъдят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм развъдил щях да съм развъдила щях да съм развъдило щяхме да сме развъдили
2 лице щеше да си развъдил щеше да си развъдила щеше да си развъдило щяхте да сте развъдили
3 лице щеше да е развъдил щеше да е развъдила щеше да е развъдило щяха да са развъдили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развъдел съм развъдела съм развъдело съм развъдели сме
2 лице развъдел си развъдела си развъдело си развъдели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развъдил съм развъдила съм развъдило съм развъдили сме
2 лице развъдил си развъдила си развъдило си развъдили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм развъдил била съм развъдила било съм развъдило били сме развъдили
2 лице бил си развъдил била си развъдила било си развъдило били сте развъдили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да развъдя щяла съм да развъдя щяло съм да развъдя щели сме да развъдим
2 лице щял си да развъдиш щяла си да развъдиш щяло си да развъдиш щели сте да развъдите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм развъдил щяла съм да съм развъдила щяло съм да съм развъдило щели сме да сме развъдили
2 лице щял си да си развъдил щяла си да си развъдила щяло си да си развъдило щели сте да сте развъдили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих развъдил бих развъдила бих развъдило бихме развъдили
2 лице би развъдил би развъдила би развъдило бихте развъдили
3 лице би развъдил би развъдила би развъдило биха развъдили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-въ-ди раз-въ-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-въ-ден
непълен член раз-въ-де-ния
пълен член раз-въ-де-ни-ят
женски род раз-въ-де-на
членувано раз-въ-де-на-та
среден род раз-въ-де-но
членувано раз-въ-де-но-то
множествено число раз-въ-де-ни
членувано раз-въ-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-въ-дил
непълен член раз-въ-ди-лия
пълен член раз-въ-ди-ли-ят
женски род раз-въ-ди-ла
членувано раз-въ-ди-ла-та
среден род раз-въ-ди-ло
членувано раз-въ-ди-ло-то
множествено число раз-въ-ди-ли
членувано раз-въ-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-въ-дел
женски род раз-въ-де-ла
среден род раз-въ-де-ло
множествено число раз-въ-де-ли