развъден

Речник на българския език

1. развъ̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • развъдин
  • ръзвъден
  • ръзвъдин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-въ-ден
непълен член раз-въд-ния
пълен член раз-въд-ни-ят
ж. р. раз-въд-на
членувано раз-въд-на-та
ср. р. раз-въд-но
членувано раз-въд-но-то
мн. ч. раз-въд-ни
членувано раз-въд-ни-те

2. развъден — мин. страд. прич. м. р.

развъден е производна форма на развъдя (мин. страд. прич. м. р.).