развратнича

Речник на българския език

развра̀тнича непреходен глагол от несвършен вид (тип 176ii) редактиране

Значение

развратничиш, мин. св. развратничих, мин. прич. развратничил, несв. Отдавам се на разврат (в 1 знач. ).

Грешни изписвания (7)

  • развратнеча
  • развратнечъ
  • развратничъ
  • ръзвратнеча
  • ръзвратнечъ
  • ръзвратнича
  • ръзвратничъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-в-рат-ни-ча раз-в-рат-ни-чим
2 лице раз-в-рат-ни-чиш раз-в-рат-ни-чи-те
3 лице раз-в-рат-ни-чи раз-в-рат-ни-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-в-рат-ни-чих раз-в-рат-ни-чих-ме
2 лице раз-в-рат-ни-чи раз-в-рат-ни-чих-те
3 лице раз-в-рат-ни-чи раз-в-рат-ни-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-в-рат-ни-чех раз-в-рат-ни-чех-ме
2 лице раз-в-рат-ни-че-ше раз-в-рат-ни-чех-те
3 лице раз-в-рат-ни-че-ше раз-в-рат-ни-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развратничил съм развратничила съм развратничило съм развратничили сме
2 лице развратничил си развратничила си развратничило си развратничили сте
3 лице развратничил е развратничила е развратничило е развратничили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях развратничил бях развратничила бях развратничило бяхме развратничили
2 лице беше развратничил беше развратничила беше развратничило бяхте развратничили
3 лице беше развратничил беше развратничила беше развратничило бяха развратничили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще развратнича ще развратничим
2 лице ще развратничиш ще развратничите
3 лице ще развратничи ще развратничат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм развратничил ще съм развратничила ще съм развратничило ще сме развратничили
2 лице ще си развратничил ще си развратничила ще си развратничило ще сте развратничили
3 лице ще е развратничил ще е развратничила ще е развратничило ще са развратничили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да развратнича щяхме да развратничим
2 лице щеше да развратничиш щяхте да развратничите
3 лице щеше да развратничи щяха да развратничат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм развратничил щях да съм развратничила щях да съм развратничило щяхме да сме развратничили
2 лице щеше да си развратничил щеше да си развратничила щеше да си развратничило щяхте да сте развратничили
3 лице щеше да е развратничил щеше да е развратничила щеше да е развратничило щяха да са развратничили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развратничел съм развратничела съм развратничело съм развратничели сме
2 лице развратничел си развратничела си развратничело си развратничели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развратничил съм развратничила съм развратничило съм развратничили сме
2 лице развратничил си развратничила си развратничило си развратничили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм развратничил била съм развратничила било съм развратничило били сме развратничили
2 лице бил си развратничил била си развратничила било си развратничило били сте развратничили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да развратнича щяла съм да развратнича щяло съм да развратнича щели сме да развратничим
2 лице щял си да развратничиш щяла си да развратничиш щяло си да развратничиш щели сте да развратничите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм развратничил щяла съм да съм развратничила щяло съм да съм развратничило щели сме да сме развратничили
2 лице щял си да си развратничил щяла си да си развратничила щяло си да си развратничило щели сте да сте развратничили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих развратничил бих развратничила бих развратничило бихме развратничили
2 лице би развратничил би развратничила би развратничило бихте развратничили
3 лице би развратничил би развратничила би развратничило биха развратничили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-в-рат-ни-чи раз-в-рат-ни-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-в-рат-ни-чил
непълен член раз-в-рат-ни-чи-лия
пълен член раз-в-рат-ни-чи-ли-ят
женски род раз-в-рат-ни-чи-ла
членувано раз-в-рат-ни-чи-ла-та
среден род раз-в-рат-ни-чи-ло
членувано раз-в-рат-ни-чи-ло-то
множествено число раз-в-рат-ни-чи-ли
членувано раз-в-рат-ни-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-в-рат-ни-чел
женски род раз-в-рат-ни-че-ла
среден род раз-в-рат-ни-че-ло
множествено число раз-в-рат-ни-че-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-в-рат-ни-чещ
непълен член раз-в-рат-ни-че-щия
пълен член раз-в-рат-ни-че-щи-ят
женски род раз-в-рат-ни-че-ща
членувано раз-в-рат-ни-че-ща-та
среден род раз-в-рат-ни-че-що
членувано раз-в-рат-ни-че-що-то
множествено число раз-в-рат-ни-че-щи
членувано раз-в-рат-ни-че-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-в-рат-ни-чей-ки