развратничили

Речник на българския език

1. развратничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

развратничили е производна форма на развратнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. развратничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

развратничили е производна форма на развратнича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).