развратница

Речник на българския език

развра̀тница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. развратници, ж. Жена развратник.

Грешни изписвания (7)

  • развратнеца
  • развратнецъ
  • развратницъ
  • ръзвратнеца
  • ръзвратнецъ
  • ръзвратница
  • ръзвратницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-в-рат-ни-ца
членувано раз-в-рат-ни-ца-та
мн.ч. раз-в-рат-ни-ци
членувано раз-в-рат-ни-ци-те
звателна форма раз-в-рат-ни-це