блудница

Речник на българския език

блу̀дница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. блу̀дници, ж. Развратница, скитница.

Грешни изписвания (3)

  • блуднеца
  • блуднецъ
  • блудницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. блуд-ни-ца
членувано блуд-ни-ца-та
мн.ч. блуд-ни-ци
членувано блуд-ни-ци-те
звателна форма блуд-ни-це