разбълниквам

Речник на българския език

разбълнѝквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разбалниквам
  • разбалниквъм
  • разбълниквъм
  • ръзбалниквам
  • ръзбалниквъм
  • ръзбълниквам
  • ръзбълниквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-бъл-ник-вам раз-бъл-ник-ва-ме
2 лице раз-бъл-ник-ваш раз-бъл-ник-ва-те
3 лице раз-бъл-ник-ва раз-бъл-ник-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-бъл-ник-вах раз-бъл-ник-вах-ме
2 лице раз-бъл-ник-ва раз-бъл-ник-вах-те
3 лице раз-бъл-ник-ва раз-бъл-ник-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-бъл-ник-вах раз-бъл-ник-вах-ме
2 лице раз-бъл-ник-ва-ше раз-бъл-ник-вах-те
3 лице раз-бъл-ник-ва-ше раз-бъл-ник-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбълниквал съм разбълниквала съм разбълниквало съм разбълниквали сме
2 лице разбълниквал си разбълниквала си разбълниквало си разбълниквали сте
3 лице разбълниквал е разбълниквала е разбълниквало е разбълниквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разбълниквал бях разбълниквала бях разбълниквало бяхме разбълниквали
2 лице беше разбълниквал беше разбълниквала беше разбълниквало бяхте разбълниквали
3 лице беше разбълниквал беше разбълниквала беше разбълниквало бяха разбълниквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разбълниквам ще разбълникваме
2 лице ще разбълникваш ще разбълниквате
3 лице ще разбълниква ще разбълникват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разбълниквал ще съм разбълниквала ще съм разбълниквало ще сме разбълниквали
2 лице ще си разбълниквал ще си разбълниквала ще си разбълниквало ще сте разбълниквали
3 лице ще е разбълниквал ще е разбълниквала ще е разбълниквало ще са разбълниквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разбълниквам щяхме да разбълникваме
2 лице щеше да разбълникваш щяхте да разбълниквате
3 лице щеше да разбълниква щяха да разбълникват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разбълниквал щях да съм разбълниквала щях да съм разбълниквало щяхме да сме разбълниквали
2 лице щеше да си разбълниквал щеше да си разбълниквала щеше да си разбълниквало щяхте да сте разбълниквали
3 лице щеше да е разбълниквал щеше да е разбълниквала щеше да е разбълниквало щяха да са разбълниквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбълниквал съм разбълниквала съм разбълниквало съм разбълниквали сме
2 лице разбълниквал си разбълниквала си разбълниквало си разбълниквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбълниквал съм разбълниквала съм разбълниквало съм разбълниквали сме
2 лице разбълниквал си разбълниквала си разбълниквало си разбълниквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разбълниквал била съм разбълниквала било съм разбълниквало били сме разбълниквали
2 лице бил си разбълниквал била си разбълниквала било си разбълниквало били сте разбълниквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разбълниквам щяла съм да разбълниквам щяло съм да разбълниквам щели сме да разбълникваме
2 лице щял си да разбълникваш щяла си да разбълникваш щяло си да разбълникваш щели сте да разбълниквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разбълниквал щяла съм да съм разбълниквала щяло съм да съм разбълниквало щели сме да сме разбълниквали
2 лице щял си да си разбълниквал щяла си да си разбълниквала щяло си да си разбълниквало щели сте да сте разбълниквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разбълниквал бих разбълниквала бих разбълниквало бихме разбълниквали
2 лице би разбълниквал би разбълниквала би разбълниквало бихте разбълниквали
3 лице би разбълниквал би разбълниквала би разбълниквало биха разбълниквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-бъл-ник-вай раз-бъл-ник-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-бъл-ник-ван
непълен член раз-бъл-ник-ва-ния
пълен член раз-бъл-ник-ва-ни-ят
женски род раз-бъл-ник-ва-на
членувано раз-бъл-ник-ва-на-та
среден род раз-бъл-ник-ва-но
членувано раз-бъл-ник-ва-но-то
множествено число раз-бъл-ник-ва-ни
членувано раз-бъл-ник-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бъл-ник-вал
непълен член раз-бъл-ник-ва-лия
пълен член раз-бъл-ник-ва-ли-ят
женски род раз-бъл-ник-ва-ла
членувано раз-бъл-ник-ва-ла-та
среден род раз-бъл-ник-ва-ло
членувано раз-бъл-ник-ва-ло-то
множествено число раз-бъл-ник-ва-ли
членувано раз-бъл-ник-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бъл-ник-вал
женски род раз-бъл-ник-ва-ла
среден род раз-бъл-ник-ва-ло
множествено число раз-бъл-ник-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бъл-ник-ващ
непълен член раз-бъл-ник-ва-щия
пълен член раз-бъл-ник-ва-щи-ят
женски род раз-бъл-ник-ва-ща
членувано раз-бъл-ник-ва-ща-та
среден род раз-бъл-ник-ва-що
членувано раз-бъл-ник-ва-що-то
множествено число раз-бъл-ник-ва-щи
членувано раз-бъл-ник-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-бъл-ник-вай-ки