разбълниквал

Речник на българския език

1. разбълниквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбълниквал е производна форма на разбълниквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбълниквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбълниквал е производна форма на разбълниквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбълниквал — мин. деят. св. прич. м. р.

разбълниквал е производна форма на разбълниквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разбълниквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбълниквал е производна форма на разбълниквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).