разбълникам

Речник на българския език

разбълнѝкам преходен глагол от свършен вид (тип 186tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разбалникам
  • разбалникъм
  • разбълникъм
  • ръзбалникам
  • ръзбалникъм
  • ръзбълникам
  • ръзбълникъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-бъл-ни-кам раз-бъл-ни-ка-ме
2 лице раз-бъл-ни-каш раз-бъл-ни-ка-те
3 лице раз-бъл-ни-ка раз-бъл-ни-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-бъл-ни-ках раз-бъл-ни-ках-ме
2 лице раз-бъл-ни-ка раз-бъл-ни-ках-те
3 лице раз-бъл-ни-ка раз-бъл-ни-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-бъл-ни-ках раз-бъл-ни-ках-ме
2 лице раз-бъл-ни-ка-ше раз-бъл-ни-ках-те
3 лице раз-бъл-ни-ка-ше раз-бъл-ни-ка-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбълникал съм разбълникала съм разбълникало съм разбълникали сме
2 лице разбълникал си разбълникала си разбълникало си разбълникали сте
3 лице разбълникал е разбълникала е разбълникало е разбълникали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разбълникал бях разбълникала бях разбълникало бяхме разбълникали
2 лице беше разбълникал беше разбълникала беше разбълникало бяхте разбълникали
3 лице беше разбълникал беше разбълникала беше разбълникало бяха разбълникали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разбълникам ще разбълникаме
2 лице ще разбълникаш ще разбълникате
3 лице ще разбълника ще разбълникат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разбълникал ще съм разбълникала ще съм разбълникало ще сме разбълникали
2 лице ще си разбълникал ще си разбълникала ще си разбълникало ще сте разбълникали
3 лице ще е разбълникал ще е разбълникала ще е разбълникало ще са разбълникали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разбълникам щяхме да разбълникаме
2 лице щеше да разбълникаш щяхте да разбълникате
3 лице щеше да разбълника щяха да разбълникат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разбълникал щях да съм разбълникала щях да съм разбълникало щяхме да сме разбълникали
2 лице щеше да си разбълникал щеше да си разбълникала щеше да си разбълникало щяхте да сте разбълникали
3 лице щеше да е разбълникал щеше да е разбълникала щеше да е разбълникало щяха да са разбълникали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбълникал съм разбълникала съм разбълникало съм разбълникали сме
2 лице разбълникал си разбълникала си разбълникало си разбълникали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбълникал съм разбълникала съм разбълникало съм разбълникали сме
2 лице разбълникал си разбълникала си разбълникало си разбълникали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разбълникал била съм разбълникала било съм разбълникало били сме разбълникали
2 лице бил си разбълникал била си разбълникала било си разбълникало били сте разбълникали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разбълникам щяла съм да разбълникам щяло съм да разбълникам щели сме да разбълникаме
2 лице щял си да разбълникаш щяла си да разбълникаш щяло си да разбълникаш щели сте да разбълникате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разбълникал щяла съм да съм разбълникала щяло съм да съм разбълникало щели сме да сме разбълникали
2 лице щял си да си разбълникал щяла си да си разбълникала щяло си да си разбълникало щели сте да сте разбълникали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разбълникал бих разбълникала бих разбълникало бихме разбълникали
2 лице би разбълникал би разбълникала би разбълникало бихте разбълникали
3 лице би разбълникал би разбълникала би разбълникало биха разбълникали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-бъл-ни-кай раз-бъл-ни-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-бъл-ни-кан
непълен член раз-бъл-ни-ка-ния
пълен член раз-бъл-ни-ка-ни-ят
женски род раз-бъл-ни-ка-на
членувано раз-бъл-ни-ка-на-та
среден род раз-бъл-ни-ка-но
членувано раз-бъл-ни-ка-но-то
множествено число раз-бъл-ни-ка-ни
членувано раз-бъл-ни-ка-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бъл-ни-кал
непълен член раз-бъл-ни-ка-лия
пълен член раз-бъл-ни-ка-ли-ят
женски род раз-бъл-ни-ка-ла
членувано раз-бъл-ни-ка-ла-та
среден род раз-бъл-ни-ка-ло
членувано раз-бъл-ни-ка-ло-то
множествено число раз-бъл-ни-ка-ли
членувано раз-бъл-ни-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бъл-ни-кал
женски род раз-бъл-ни-ка-ла
среден род раз-бъл-ни-ка-ло
множествено число раз-бъл-ни-ка-ли