разбълникал

Речник на българския език

1. разбълникал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбълникал е производна форма на разбълникам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбълникал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбълникал е производна форма на разбълникам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбълникал — мин. деят. св. прич. м. р.

разбълникал е производна форма на разбълникам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разбълникал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбълникал е производна форма на разбълникам (мин. деят. несв. прич. м. р.).