1.
радиотѐхника
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Наука за електромагнитните колебания и радиовълните, както и за тяхното приложение в практиката.
2. Съвкупност от радиоприбори.прил. радиотехнически, радиотехническа, радиотехническо, мн. радиотехнически.
1. Наука за електромагнитните колебания и радиовълните, както и за тяхното приложение в практиката.
2. Съвкупност от радиоприбори.прил. радиотехнически, радиотехническа, радиотехническо, мн. радиотехнически.
Грешни изписвания (31)
- радеотехнека
- радеотехнекъ
- радеотехника
- радеотехникъ
- радеутехнека
- радеутехнекъ
- радеутехника
- радеутехникъ
- радиотехнека
- радиотехнекъ
- радиотехникъ
- радиутехнека
- радиутехнекъ
- радиутехника
- радиутехникъ
- ръдеотехнека
- ръдеотехнекъ
- ръдеотехника
- ръдеотехникъ
- ръдеутехнека
- ръдеутехнекъ
- ръдеутехника
- ръдеутехникъ
- ръдиотехнека
- ръдиотехнекъ
- ръдиотехника
- ръдиотехникъ
- ръдиутехнека
- ръдиутехнекъ
- ръдиутехника
- ръдиутехникъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ра-ди-о-тех-ни-ка | |
|---|---|---|
| членувано | ра-ди-о-тех-ни-ка-та | |
| мн.ч. | ра-ди-о-тех-ни-ки | |
| членувано | ра-ди-о-тех-ни-ки-те | |
| звателна форма | — | |
2. радиотехника — ед. ч. непълен член
радиотехника е производна форма на радиотехник (ед. ч. непълен член).