радиотехник

Речник на българския език

радиотехнѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. радиотехници, м. Специалист по радиотехника.

Грешни изписвания (15)

  • радеотехник
  • радеотихник
  • радеутехник
  • радеутихник
  • радиотихник
  • радиутехник
  • радиутихник
  • ръдеотехник
  • ръдеотихник
  • ръдеутехник
  • ръдеутихник
  • ръдиотехник
  • ръдиотихник
  • ръдиутехник
  • ръдиутихник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ди-о-тех-ник
непълен член ра-ди-о-тех-ни-ка
пълен член ра-ди-о-тех-ни-кът
мн.ч. ра-ди-о-тех-ни-ци
членувано ра-ди-о-тех-ни-ци-те
бройна форма ра-ди-о-тех-ни-ци
звателна форма ра-ди-о-тех-ни-ко