работилница

Речник на българския език

работѝлница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. работилници, ж. Помещение за работа на занаятчия. Кожухарска работилница.

Грешни изписвания (15)

  • работилнеца
  • работилнецъ
  • работилницъ
  • рабутилнеца
  • рабутилнецъ
  • рабутилница
  • рабутилницъ
  • ръботилнеца
  • ръботилнецъ
  • ръботилница
  • ръботилницъ
  • ръбутилнеца
  • ръбутилнецъ
  • ръбутилница
  • ръбутилницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-бо-тил-ни-ца
членувано ра-бо-тил-ни-ца-та
мн.ч. ра-бо-тил-ни-ци
членувано ра-бо-тил-ни-ци-те
звателна форма