лаборатория

Речник на българския език

лаборато̀рия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. лаборато̀рии, ж.
1. Специално обзаведено помещение за технически и научноизследователски опити, за провеждане на медицински анализи, за производство на препарати в малки количества и др. Лаборатория по физика. Химическа лаборатория.
2. Звено към научен институт, завод, болница, предназначено за научноизследователски опити, за контрол на материали и др. Лабораторията се помещава в пет стаи.
3. Прен. Лицата, които работят в такова звено. Трябва да съберем лабораторията.
4. Прен. Сектор, място, където се извършват сложни процеси от една дейност.

Грешни изписвания (47)

  • лаборатореа
  • лаборатореъ
  • лабораторея
  • лабораториа
  • лабораториъ
  • лаборътореа
  • лаборътореъ
  • лаборъторея
  • лаборъториа
  • лаборъториъ
  • лаборътория
  • лабуратореа
  • лабуратореъ
  • лабураторея
  • лабураториа
  • лабураториъ
  • лабуратория
  • лабурътореа
  • лабурътореъ
  • лабуръторея
  • лабуръториа
  • лабуръториъ
  • лабурътория
  • лъборатореа
  • лъборатореъ
  • лъбораторея
  • лъбораториа
  • лъбораториъ
  • лъборатория
  • лъборътореа
  • лъборътореъ
  • лъборъторея
  • лъборъториа
  • лъборъториъ
  • лъборътория
  • лъбуратореа
  • лъбуратореъ
  • лъбураторея
  • лъбураториа
  • лъбураториъ
  • лъбуратория
  • лъбурътореа
  • лъбурътореъ
  • лъбуръторея
  • лъбуръториа
  • лъбуръториъ
  • лъбурътория

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-бо-ра-то-рия
членувано ла-бо-ра-то-ри-я-та
мн.ч. ла-бо-ра-то-рии
членувано ла-бо-ра-то-ри-и-те
звателна форма