пясъчник

Речник на българския език

пя̀съчник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. пясъчници, (два) пясъчника, м. Утаечна скала със зърниста структура и с остатъци от микроороганизми в нея.прил. пясъчников, пясъчникова, пясъчниково, мн. пясъчникови.

Грешни изписвания (3)

  • пясачнек
  • пясачник
  • пясъчнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пя-съч-ник
непълен член пя-съч-ни-ка
пълен член пя-съч-ни-кът
мн.ч. пя-съч-ни-ци
членувано пя-съч-ни-ци-те
бройна форма пя-съч-ни-ка
звателна форма