пъдар

Речник на българския език

пъда̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

пъдарят, пъдаря, мн. пъдари, м. Човек, който пази имот — ниви, лозя и др. — от злосторници.прил. пъдарски, пъдарска, пъдарско, мн. пъдарски.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • падар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъ-дар
непълен член пъ-да-ря
пълен член пъ-да-рят
мн.ч. пъ-да-ри
членувано пъ-да-ри-те
бройна форма пъ-да-ри
звателна форма пъ-да-рю