пулп

Речник на българския език

пулп — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пулпът, пулпа, мн. пулпове, (два) пулпа, м.
1. Спец. Химически обработени за предпазване от ферментация плодове.
2. Спец. Ситно смляна руда, смесена с вода или с течни разтворители, за да се извлече металът.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пулп
непълен член пул-па
пълен член пул-път
мн.ч. пул-по-ве
членувано пул-по-ве-те
бройна форма пул-па
звателна форма —

Връзки