пукотевица

Речник на българския език

пукотѐвица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Голям шум от повтарящи се гърмежи или от друго пукане.

Синоними

Грешни изписвания (15)

  • покотевеца
  • покотевецъ
  • покотевица
  • покотевицъ
  • покутевеца
  • покутевецъ
  • покутевица
  • покутевицъ
  • пукотевеца
  • пукотевецъ
  • пукотевицъ
  • пукутевеца
  • пукутевецъ
  • пукутевица
  • пукутевицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пу-ко-те-ви-ца
членувано пу-ко-те-ви-ца-та
мн.ч. пу-ко-те-ви-ци
членувано пу-ко-те-ви-ци-те
звателна форма