психиатър

Речник на българския език

психиа̀тър съществително име, мъжки род (тип 9b) редактиране

Значение

мн. психиатри, м. Специалист по психиатрия.

Грешни изписвания (7)

  • псехеатар
  • псехеатър
  • псехиатар
  • псехиатър
  • психеатар
  • психеатър
  • психиатар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пси-хи-а-тър
непълен член пси-хи-а-тъ-ра
пълен член пси-хи-а-тъ-рът
мн.ч. пси-хи-ат-ри
членувано пси-хи-ат-ри-те
бройна форма пси-хи-а-тъ-ра
звателна форма пси-хи-ат-ре