прочит

Речник на българския език

про̀чит съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Прочитане. Книги за прочит. Различен прочит. Втори прочит.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • прочет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-чит
непълен член про-чи-та
пълен член про-чи-тът
мн.ч. про-чи-ти
членувано про-чи-ти-те
бройна форма про-чи-та
звателна форма