четиво

Речник на българския език

четиво̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. четива̀, ср.
1. Отделно произведение или откъс, поместен в сборник, христоматия и др. Увлекателно четиво.
2. Само ед. Нещо за четене. Историческо четиво.

Грешни изписвания (3)

  • четево
  • читево
  • читиво

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. че-ти-во
членувано че-ти-во-то
мн.ч. че-ти-ва
членувано че-ти-ва-та