профан

Речник на българския език

профа̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. профани, м. Човек, който няма познания в определена област; невежа.прил. профански, профанска, профанско, мн. профански.

Грешни изписвания (1)

  • пруфан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-фан
непълен член про-фа-на
пълен член про-фа-нът
мн.ч. про-фа-ни
членувано про-фа-ни-те
бройна форма про-фа-на
звателна форма