прорицалище

Речник на българския език

прорица̀лище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. прорицалища, ср. Истор. Езическо светилище, където се прорицава.

Грешни изписвания (8)

  • прорицалиште
  • прорецалеще
  • прорецалище
  • прорицалеще
  • прурецалеще
  • прурецалище
  • прурицалеще
  • прурицалище

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ри-ца-ли-ще
членувано про-ри-ца-ли-ще-то
мн.ч. про-ри-ца-ли-ща
членувано про-ри-ца-ли-ща-та