проправя

Речник на българския език

1. пропра̀вя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

проправиш, мин. св. проправих, мин. прич. проправил, св.вж. проправям.

Грешни изписвания (2)

  • проправъ
  • пруправя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице проп-ра-вя проп-ра-вим
2 лице проп-ра-виш проп-ра-ви-те
3 лице проп-ра-ви проп-ра-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице проп-ра-вих проп-ра-вих-ме
2 лице проп-ра-ви проп-ра-вих-те
3 лице проп-ра-ви проп-ра-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице проп-ра-вех проп-ра-вех-ме
2 лице проп-ра-ве-ше проп-ра-вех-те
3 лице проп-ра-ве-ше проп-ра-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице проправил съм проправила съм проправило съм проправили сме
2 лице проправил си проправила си проправило си проправили сте
3 лице проправил е проправила е проправило е проправили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях проправил бях проправила бях проправило бяхме проправили
2 лице беше проправил беше проправила беше проправило бяхте проправили
3 лице беше проправил беше проправила беше проправило бяха проправили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще проправя ще проправим
2 лице ще проправиш ще проправите
3 лице ще проправи ще проправят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм проправил ще съм проправила ще съм проправило ще сме проправили
2 лице ще си проправил ще си проправила ще си проправило ще сте проправили
3 лице ще е проправил ще е проправила ще е проправило ще са проправили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да проправя щяхме да проправим
2 лице щеше да проправиш щяхте да проправите
3 лице щеше да проправи щяха да проправят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм проправил щях да съм проправила щях да съм проправило щяхме да сме проправили
2 лице щеше да си проправил щеше да си проправила щеше да си проправило щяхте да сте проправили
3 лице щеше да е проправил щеше да е проправила щеше да е проправило щяха да са проправили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице проправел съм проправела съм проправело съм проправели сме
2 лице проправел си проправела си проправело си проправели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице проправил съм проправила съм проправило съм проправили сме
2 лице проправил си проправила си проправило си проправили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм проправил била съм проправила било съм проправило били сме проправили
2 лице бил си проправил била си проправила било си проправило били сте проправили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да проправя щяла съм да проправя щяло съм да проправя щели сме да проправим
2 лице щял си да проправиш щяла си да проправиш щяло си да проправиш щели сте да проправите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм проправил щяла съм да съм проправила щяло съм да съм проправило щели сме да сме проправили
2 лице щял си да си проправил щяла си да си проправила щяло си да си проправило щели сте да сте проправили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих проправил бих проправила бих проправило бихме проправили
2 лице би проправил би проправила би проправило бихте проправили
3 лице би проправил би проправила би проправило биха проправили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
проп-ра-ви проп-ра-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род проп-ра-вен
непълен член проп-ра-ве-ния
пълен член проп-ра-ве-ни-ят
женски род проп-ра-ве-на
членувано проп-ра-ве-на-та
среден род проп-ра-ве-но
членувано проп-ра-ве-но-то
множествено число проп-ра-ве-ни
членувано проп-ра-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род проп-ра-вил
непълен член проп-ра-ви-лия
пълен член проп-ра-ви-ли-ят
женски род проп-ра-ви-ла
членувано проп-ра-ви-ла-та
среден род проп-ра-ви-ло
членувано проп-ра-ви-ло-то
множествено число проп-ра-ви-ли
членувано проп-ра-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род проп-ра-вел
женски род проп-ра-ве-ла
среден род проп-ра-ве-ло
множествено число проп-ра-ве-ли

2. проправя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

проправя е производна форма на проправям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. проправя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

проправя е производна форма на проправям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. проправя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

проправя е производна форма на проправям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).