проправело

Речник на българския език

1. проправело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проправело е производна форма на проправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проправело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

проправело е производна форма на проправя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).