прокънтя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	про-кън-тя	про-кън-тим
2 лице	про-кън-тиш	про-кън-ти-те
3 лице	про-кън-ти	про-кън-тят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	про-кън-тях	про-кън-тях-ме
2 лице	про-кън-тя	про-кън-тях-те
3 лице	про-кън-тя	про-кън-тя-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	про-кън-тях	про-кън-тях-ме
2 лице	про-кън-те-ше	про-кън-тях-те
3 лице	про-кън-те-ше	про-кън-тя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	прокънтял съм	прокънтяла съм	прокънтяло съм	прокънтели сме
2 лице	прокънтял си	прокънтяла си	прокънтяло си	прокънтели сте
3 лице	прокънтял е	прокънтяла е	прокънтяло е	прокънтели са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях прокънтял	бях прокънтяла	бях прокънтяло	бяхме прокънтели
2 лице	беше прокънтял	беше прокънтяла	беше прокънтяло	бяхте прокънтели
3 лице	беше прокънтял	беше прокънтяла	беше прокънтяло	бяха прокънтели

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще прокънтя	ще прокънтим
2 лице	ще прокънтиш	ще прокънтите
3 лице	ще прокънти	ще прокънтят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм прокънтял	ще съм прокънтяла	ще съм прокънтяло	ще сме прокънтели
2 лице	ще си прокънтял	ще си прокънтяла	ще си прокънтяло	ще сте прокънтели
3 лице	ще е прокънтял	ще е прокънтяла	ще е прокънтяло	ще са прокънтели

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да прокънтя	щяхме да прокънтим
2 лице	щеше да прокънтиш	щяхте да прокънтите
3 лице	щеше да прокънти	щяха да прокънтят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм прокънтял	щях да съм прокънтяла	щях да съм прокънтяло	щяхме да сме прокънтели
2 лице	щеше да си прокънтял	щеше да си прокънтяла	щеше да си прокънтяло	щяхте да сте прокънтели
3 лице	щеше да е прокънтял	щеше да е прокънтяла	щеше да е прокънтяло	щяха да са прокънтели

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	прокънтял съм	прокънтяла съм	прокънтяло съм	прокънтели сме
2 лице	прокънтял си	прокънтяла си	прокънтяло си	прокънтели сте
3 лице	про-кън-тял прокънтял е	про-кън-тя-ла прокънтяла е	про-кън-тя-ло прокънтяло е	про-кън-те-ли прокънтели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	прокънтял съм	прокънтяла съм	прокънтяло съм	прокънтели сме
2 лице	прокънтял си	прокънтяла си	прокънтяло си	прокънтели сте
3 лице	про-кън-тял прокънтял е	про-кън-тя-ла прокънтяла е	про-кън-тя-ло прокънтяло е	про-кън-те-ли прокънтели са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм прокънтял	била съм прокънтяла	било съм прокънтяло	били сме прокънтели
2 лице	бил си прокънтял	била си прокънтяла	било си прокънтяло	били сте прокънтели
3 лице	бил прокънтял бил е прокънтял	била прокънтяла била е прокънтяла	било прокънтяло било е прокънтяло	били прокънтели били са прокънтели

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да прокънтя	щяла съм да прокънтя	щяло съм да прокънтя	щели сме да прокънтим
2 лице	щял си да прокънтиш	щяла си да прокънтиш	щяло си да прокънтиш	щели сте да прокънтите
3 лице	щял да прокънти щял е да прокънти	щяла да прокънти щяла е да прокънти	щяло да прокънти щяло е да прокънти	щели да прокънтят щели са да прокънтят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм прокънтял	щяла съм да съм прокънтяла	щяло съм да съм прокънтяло	щели сме да сме прокънтели
2 лице	щял си да си прокънтял	щяла си да си прокънтяла	щяло си да си прокънтяло	щели сте да сте прокънтели
3 лице	щял да е прокънтял щял е да е прокънтял	щяла да е прокънтяла щяла е да е прокънтяла	щяло да е прокънтяло щяло е да е прокънтяло	щели да са прокънтели щели са да са прокънтели

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих прокънтял	бих прокънтяла	бих прокънтяло	бихме прокънтели
2 лице	би прокънтял	би прокънтяла	би прокънтяло	бихте прокънтели
3 лице	би прокънтял	би прокънтяла	би прокънтяло	биха прокънтели

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
про-кън-ти	про-кън-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		про-кън-тял
		непълен член	про-кън-те-лия
		пълен член	про-кън-те-ли-ят
	женски род		про-кън-тя-ла
		членувано	про-кън-тя-ла-та
	среден род		про-кън-тя-ло
		членувано	про-кън-тя-ло-то
множествено число			про-кън-те-ли
		членувано	про-кън-те-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	про-кън-тял
	женски род	про-кън-тя-ла
	среден род	про-кън-тя-ло
множествено число		про-кън-те-ли