прокънтял

Речник на българския език

1. прокънтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокънтял е производна форма на прокънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прокънтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокънтял е производна форма на прокънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прокънтял — мин. деят. св. прич. м. р.

прокънтял е производна форма на прокънтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прокънтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

прокънтял е производна форма на прокънтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).