прозявка

Речник на българския език

прозя̀вка съществително име, женски род (тип 43a) редактиране

Значение

мн. прозевки, ж. Широко, продължително и неконтролируемо отваряне на устата за поемане и изпускане на въздух, особено при нужда от сън.

Грешни изписвания (8)

  • прозъфка
  • прозяфка
  • прозявкъ
  • прозяфкъ
  • прузявка
  • прузявкъ
  • прузяфка
  • прузяфкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-зяв-ка
членувано про-зяв-ка-та
мн.ч. про-зев-ки
членувано про-зев-ки-те
звателна форма