пробой

Речник на българския език

пробо̀й съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

пробоят, пробоя, мн. пробои, (два) пробоя, м.
1. Пробита дупка; пробив. Пробой на лодка.
2. Инструмент за пробиване на дупки в твърди обекти.

Грешни изписвания (1)

  • прубой

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-бой
непълен член про-боя
пълен член про-бо-ят
мн.ч. про-бои
членувано про-бо-и-те
бройна форма про-боя
звателна форма