причестявам

Речник на българския език

причестя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

причестяваш, несв. и причестя, св.; Кого. Давам причастие.
причестявам се/причестя се. — Приемам причастие 1 .

Грешни изписвания (7)

  • пречестявам
  • пречестявъм
  • пречистявам
  • пречистявъм
  • причестявъм
  • причистявам
  • причистявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице при-чес-тя-вам при-чес-тя-ва-ме
2 лице при-чес-тя-ваш при-чес-тя-ва-те
3 лице при-чес-тя-ва при-чес-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице при-чес-тя-вах при-чес-тя-вах-ме
2 лице при-чес-тя-ва при-чес-тя-вах-те
3 лице при-чес-тя-ва при-чес-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице при-чес-тя-вах при-чес-тя-вах-ме
2 лице при-чес-тя-ва-ше при-чес-тя-вах-те
3 лице при-чес-тя-ва-ше при-чес-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице причестявал съм причестявала съм причестявало съм причестявали сме
2 лице причестявал си причестявала си причестявало си причестявали сте
3 лице причестявал е причестявала е причестявало е причестявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях причестявал бях причестявала бях причестявало бяхме причестявали
2 лице беше причестявал беше причестявала беше причестявало бяхте причестявали
3 лице беше причестявал беше причестявала беше причестявало бяха причестявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще причестявам ще причестяваме
2 лице ще причестяваш ще причестявате
3 лице ще причестява ще причестяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм причестявал ще съм причестявала ще съм причестявало ще сме причестявали
2 лице ще си причестявал ще си причестявала ще си причестявало ще сте причестявали
3 лице ще е причестявал ще е причестявала ще е причестявало ще са причестявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да причестявам щяхме да причестяваме
2 лице щеше да причестяваш щяхте да причестявате
3 лице щеше да причестява щяха да причестяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм причестявал щях да съм причестявала щях да съм причестявало щяхме да сме причестявали
2 лице щеше да си причестявал щеше да си причестявала щеше да си причестявало щяхте да сте причестявали
3 лице щеше да е причестявал щеше да е причестявала щеше да е причестявало щяха да са причестявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице причестявал съм причестявала съм причестявало съм причестявали сме
2 лице причестявал си причестявала си причестявало си причестявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице причестявал съм причестявала съм причестявало съм причестявали сме
2 лице причестявал си причестявала си причестявало си причестявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм причестявал била съм причестявала било съм причестявало били сме причестявали
2 лице бил си причестявал била си причестявала било си причестявало били сте причестявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да причестявам щяла съм да причестявам щяло съм да причестявам щели сме да причестяваме
2 лице щял си да причестяваш щяла си да причестяваш щяло си да причестяваш щели сте да причестявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм причестявал щяла съм да съм причестявала щяло съм да съм причестявало щели сме да сме причестявали
2 лице щял си да си причестявал щяла си да си причестявала щяло си да си причестявало щели сте да сте причестявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих причестявал бих причестявала бих причестявало бихме причестявали
2 лице би причестявал би причестявала би причестявало бихте причестявали
3 лице би причестявал би причестявала би причестявало биха причестявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
при-чес-тя-вай при-чес-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род при-чес-тя-ван
непълен член при-чес-тя-ва-ния
пълен член при-чес-тя-ва-ни-ят
женски род при-чес-тя-ва-на
членувано при-чес-тя-ва-на-та
среден род при-чес-тя-ва-но
членувано при-чес-тя-ва-но-то
множествено число при-чес-тя-ва-ни
членувано при-чес-тя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род при-чес-тя-вал
непълен член при-чес-тя-ва-лия
пълен член при-чес-тя-ва-ли-ят
женски род при-чес-тя-ва-ла
членувано при-чес-тя-ва-ла-та
среден род при-чес-тя-ва-ло
членувано при-чес-тя-ва-ло-то
множествено число при-чес-тя-ва-ли
членувано при-чес-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род при-чес-тя-вал
женски род при-чес-тя-ва-ла
среден род при-чес-тя-ва-ло
множествено число при-чес-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род при-чес-тя-ващ
непълен член при-чес-тя-ва-щия
пълен член при-чес-тя-ва-щи-ят
женски род при-чес-тя-ва-ща
членувано при-чес-тя-ва-ща-та
среден род при-чес-тя-ва-що
членувано при-чес-тя-ва-що-то
множествено число при-чес-тя-ва-щи
членувано при-чес-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

при-чес-тя-вай-ки