причестявало си

Речник на българския език

1. причестявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

причестявало си е производна форма на причестявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. причестявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

причестявало си е производна форма на причестявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. причестявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

причестявало си е производна форма на причестявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).