приставя

Речник на българския език

приставя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • приставъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице прис-та-вя прис-та-вим
2 лице прис-та-виш прис-та-ви-те
3 лице прис-та-ви прис-та-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице прис-та-вих прис-та-вих-ме
2 лице прис-та-ви прис-та-вих-те
3 лице прис-та-ви прис-та-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице прис-та-вех прис-та-вех-ме
2 лице прис-та-ве-ше прис-та-вех-те
3 лице прис-та-ве-ше прис-та-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице приставил съм приставила съм приставило съм приставили сме
2 лице приставил си приставила си приставило си приставили сте
3 лице приставил е приставила е приставило е приставили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях приставил бях приставила бях приставило бяхме приставили
2 лице беше приставил беше приставила беше приставило бяхте приставили
3 лице беше приставил беше приставила беше приставило бяха приставили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще приставя ще приставим
2 лице ще приставиш ще приставите
3 лице ще пристави ще приставят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм приставил ще съм приставила ще съм приставило ще сме приставили
2 лице ще си приставил ще си приставила ще си приставило ще сте приставили
3 лице ще е приставил ще е приставила ще е приставило ще са приставили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да приставя щяхме да приставим
2 лице щеше да приставиш щяхте да приставите
3 лице щеше да пристави щяха да приставят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм приставил щях да съм приставила щях да съм приставило щяхме да сме приставили
2 лице щеше да си приставил щеше да си приставила щеше да си приставило щяхте да сте приставили
3 лице щеше да е приставил щеше да е приставила щеше да е приставило щяха да са приставили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице приставел съм приставела съм приставело съм приставели сме
2 лице приставел си приставела си приставело си приставели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице приставил съм приставила съм приставило съм приставили сме
2 лице приставил си приставила си приставило си приставили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм приставил била съм приставила било съм приставило били сме приставили
2 лице бил си приставил била си приставила било си приставило били сте приставили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да приставя щяла съм да приставя щяло съм да приставя щели сме да приставим
2 лице щял си да приставиш щяла си да приставиш щяло си да приставиш щели сте да приставите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм приставил щяла съм да съм приставила щяло съм да съм приставило щели сме да сме приставили
2 лице щял си да си приставил щяла си да си приставила щяло си да си приставило щели сте да сте приставили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих приставил бих приставила бих приставило бихме приставили
2 лице би приставил би приставила би приставило бихте приставили
3 лице би приставил би приставила би приставило биха приставили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
прис-та-ви прис-та-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род прис-та-вен
непълен член прис-та-ве-ния
пълен член прис-та-ве-ни-ят
женски род прис-та-ве-на
членувано прис-та-ве-на-та
среден род прис-та-ве-но
членувано прис-та-ве-но-то
множествено число прис-та-ве-ни
членувано прис-та-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род прис-та-вил
непълен член прис-та-ви-лия
пълен член прис-та-ви-ли-ят
женски род прис-та-ви-ла
членувано прис-та-ви-ла-та
среден род прис-та-ви-ло
членувано прис-та-ви-ло-то
множествено число прис-та-ви-ли
членувано прис-та-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род прис-та-вел
женски род прис-та-ве-ла
среден род прис-та-ве-ло
множествено число прис-та-ве-ли