приставели

Речник на българския език

1. приставели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

приставели е производна форма на приставя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. приставели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

приставели е производна форма на приставя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).