примоля

Речник на българския език

примоля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • примолъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице при-мо-ля при-мо-лим
2 лице при-мо-лиш при-мо-ли-те
3 лице при-мо-ли при-мо-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице при-мо-лих при-мо-лих-ме
2 лице при-мо-ли при-мо-лих-те
3 лице при-мо-ли при-мо-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице при-мо-лех при-мо-лех-ме
2 лице при-мо-ле-ше при-мо-лех-те
3 лице при-мо-ле-ше при-мо-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице примолил съм примолила съм примолило съм примолили сме
2 лице примолил си примолила си примолило си примолили сте
3 лице примолил е примолила е примолило е примолили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях примолил бях примолила бях примолило бяхме примолили
2 лице беше примолил беше примолила беше примолило бяхте примолили
3 лице беше примолил беше примолила беше примолило бяха примолили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще примоля ще примолим
2 лице ще примолиш ще примолите
3 лице ще примоли ще примолят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм примолил ще съм примолила ще съм примолило ще сме примолили
2 лице ще си примолил ще си примолила ще си примолило ще сте примолили
3 лице ще е примолил ще е примолила ще е примолило ще са примолили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да примоля щяхме да примолим
2 лице щеше да примолиш щяхте да примолите
3 лице щеше да примоли щяха да примолят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм примолил щях да съм примолила щях да съм примолило щяхме да сме примолили
2 лице щеше да си примолил щеше да си примолила щеше да си примолило щяхте да сте примолили
3 лице щеше да е примолил щеше да е примолила щеше да е примолило щяха да са примолили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице примолел съм примолела съм примолело съм примолели сме
2 лице примолел си примолела си примолело си примолели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице примолил съм примолила съм примолило съм примолили сме
2 лице примолил си примолила си примолило си примолили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм примолил била съм примолила било съм примолило били сме примолили
2 лице бил си примолил била си примолила било си примолило били сте примолили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да примоля щяла съм да примоля щяло съм да примоля щели сме да примолим
2 лице щял си да примолиш щяла си да примолиш щяло си да примолиш щели сте да примолите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм примолил щяла съм да съм примолила щяло съм да съм примолило щели сме да сме примолили
2 лице щял си да си примолил щяла си да си примолила щяло си да си примолило щели сте да сте примолили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих примолил бих примолила бих примолило бихме примолили
2 лице би примолил би примолила би примолило бихте примолили
3 лице би примолил би примолила би примолило биха примолили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
при-мо-ли при-мо-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род при-мо-лен
непълен член при-мо-ле-ния
пълен член при-мо-ле-ни-ят
женски род при-мо-ле-на
членувано при-мо-ле-на-та
среден род при-мо-ле-но
членувано при-мо-ле-но-то
множествено число при-мо-ле-ни
членувано при-мо-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род при-мо-лил
непълен член при-мо-ли-лия
пълен член при-мо-ли-ли-ят
женски род при-мо-ли-ла
членувано при-мо-ли-ла-та
среден род при-мо-ли-ло
членувано при-мо-ли-ло-то
множествено число при-мо-ли-ли
членувано при-мо-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род при-мо-лел
женски род при-мо-ле-ла
среден род при-мо-ле-ло
множествено число при-мо-ле-ли