примолила

Речник на българския език

1. примолила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

примолила е производна форма на примоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. примолила — мин. деят. св. прич. ж. р.

примолила е производна форма на примоля (мин. деят. св. прич. ж. р.).