прилеп

Речник на българския език

1. прѝлеп съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. прилепи, (два) прилепа, м. Дребен бозайник, който спи с главата надолу, прилепнал за горната част на пещери и тъмни места, и по форма наподобява крилата мишка.

Грешни изписвания (1)

  • прилип

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-леп
непълен член при-ле-па
пълен член при-ле-път
мн.ч. при-ле-пи
членувано при-ле-пи-те
бройна форма при-ле-па
звателна форма

2. Прѝлеп географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Прилип

3. Прѝлеп град (тип 198) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Прилип