прилепи

Речник на българския език

1. прилепи — мн. ч.

прилепи е производна форма на прилеп (мн. ч.).

2. прилепи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прилепи е производна форма на прилепя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. прилепи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прилепи е производна форма на прилепя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. прилепи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прилепи е производна форма на прилепя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. прилепи — повелително наклонение, ед. ч.

прилепи е производна форма на прилепя (повелително наклонение, ед. ч.).