признателност

Речник на българския език

призна̀телност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • презнателност
  • презнателнуст
  • презнатилност
  • презнатилнуст
  • признателнуст
  • признатилност
  • признатилнуст
  • презнателнос
  • презнателнус
  • презнатилнос
  • презнатилнус
  • признателнос
  • признателнус
  • признатилнос
  • признатилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. приз-на-тел-ност
членувано приз-на-тел-ност-та
мн.ч. приз-на-тел-нос-ти
членувано приз-на-тел-нос-ти-те
звателна форма