признателен

Речник на българския език

призна̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

признателна, признателно, мн. признателни, прил. Който признава и помни добрите неща; благодарен. Признателно потомство.същ. признателност, признателността, ж.

Грешни изписвания (7)

  • презнателен
  • презнателин
  • презнатилен
  • презнатилин
  • признателин
  • признатилен
  • признатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. приз-на-те-лен
непълен член приз-на-тел-ния
пълен член приз-на-тел-ни-ят
ж. р. приз-на-тел-на
членувано приз-на-тел-на-та
ср. р. приз-на-тел-но
членувано приз-на-тел-но-то
мн. ч. приз-на-тел-ни
членувано приз-на-тел-ни-те