привилегирован

Речник на българския език

1. привилегиро̀ван прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

привилегирована, привилегировано, мн. привилегировани, прил. Който има привилегия.

Грешни изписвания (31)

  • превелегерован
  • превелегеровън
  • превелегирован
  • превелегировън
  • превелигерован
  • превелигеровън
  • превелигирован
  • превелигировън
  • превилегерован
  • превилегеровън
  • превилегирован
  • превилегировън
  • превилигерован
  • превилигеровън
  • превилигирован
  • превилигировън
  • привелегерован
  • привелегеровън
  • привелегирован
  • привелегировън
  • привелигерован
  • привелигеровън
  • привелигирован
  • привелигировън
  • привилегерован
  • привилегеровън
  • привилегировън
  • привилигерован
  • привилигеровън
  • привилигирован
  • привилигировън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-ви-ле-ги-ро-ван
непълен член при-ви-ле-ги-ро-ва-ния
пълен член при-ви-ле-ги-ро-ва-ни-ят
ж. р. при-ви-ле-ги-ро-ва-на
членувано при-ви-ле-ги-ро-ва-на-та
ср. р. при-ви-ле-ги-ро-ва-но
членувано при-ви-ле-ги-ро-ва-но-то
мн. ч. при-ви-ле-ги-ро-ва-ни
членувано при-ви-ле-ги-ро-ва-ни-те

2. привилегирован — мин. страд. прич. м. р.

привилегирован е производна форма на привилегировам (мин. страд. прич. м. р.).